Преди няколко дни имах среща с няколко уеб дизайнера, които се оказаха доста интересни. Бяха като по калъп, виждат нещо и веднага вадят един и същи коментар. Ставаше въпрос за един туристически сайт, където първия коментар беше „не става, не е 2.0″. Не съм изненадан от критика, аз самият съм самата Критика, но да разгледаме причините им.
- Сайта използва картинка за фон, което е тотално остаряло и не е 2.0
- Сайта има прекалено много текст, хората не го четат и не е 2.0
- Сайта има прекалено много картинки, което не е 2.0
Първо да отбележим, че Уеб 2.0 всъщност не е стандарт или технически и визуално утвърден шаблон, по който трябва да се работи, а по-скоро течение, за което ще спомена по-късно.
Никой от тях обаче не можа да отговори защо пък картинката за фон не е 2.0 и е отживелица нито пък отхвърлиха замисъла различните фонове да подчертават тематиката на различните категории. Не казаха също как ще се индексира сайта без описателния текст, който потребителите така или иначе прескачат, но без който Гугъл няма дори да погледне страницата, явно идеята за СЕО също не е 2.0. Най-интересно ми беше как един туристически сайт ще продава без богати галерии и описания на продуктите си, но не получих ясен отговор и на това.
Изумен съм от това как се пуска някаква информация и всички я лапват буквално, това става – това не, без второ мнение или разумно обяснение – просто е така. Сякаш всичко трябва да е еднакво и буквално пошло за да влиза в някакви стандарти, без през това време да се замисляме до колко е удачно нещо в дадения случай.
Уеб 2.0
Терминът се е зародил през 2004г от конференция наречена Уеб 2.0, на която са били презентирани новите тенденции в уеб пространството. Идеята е уеб сайтовете да не са просто онлайн информация подавана на потребителите, а да водят до взаимодействие, до информация предоставена от други потребители и постоянно променяща се от тях. Най-точен пример за Уеб 2.0 са социалните мрежи, те предоставят възможност потребителите сами да наливат информация, да споделят неща и контакти с други потребители и постоянно да променят страницата. Докато социалните мрежи процъфтяват, така нареченият Уеб 2.0 има по-малко приложение в бизнес средите. Все пак и там се наблюдават промени в последните години, новините се излъчват посредством RSS feeds и всеки може да ги прочете или публикува на сайта си, почти всеки онлайн магазин дава възможност на посетителите си да оставят коментари за дадени продукти. Не малко страници предлагат комплексни уеб услуги като конвертиране на картинки, редактиране на текст и всякакви други екстри, за които нормално бихте използвали софтуер на операционната си система. Цялото това развитие на интернет пространството попада под наименованието Уеб 2.0.
В Уеб 2.0 няма твърди стандарти и правила, не е свързан и със промяна на начина на работа в техническо отношение, а по-скоро в начина на използване на една уеб страница. Както лично се убедих много хора свързват Уеб 2.0 и с много по-изчистеният дизайн без излишни елементи, но пък това не е нищо ново и изцяло зависи от целта на сайта. Оказа се, че има и някои фирми за уеб дизайн, които промотират, че сайтовете които правят са изцяло Уеб 2.0. Като се зачете човек по-обстойно излиза, че е просто един рекламен трик, с много приказки за колко е велико едно нещо клиента да закупи, че дори да си напише „2.0″ до фирменото лого 
Много от нещата, които Уеб 2.0 включва всъщност съществуват много преди терминът да се появи на бял свят.
В заключение ще кажа, че много се злоупотребява с Уеб 2.0, като рекламен трик и като стандарт с утвърдени правила, които трябва да се следват на всяка цена. До колко един сайт трябва да е интерактивен, дали да позволява взаимодействие с потребителите, дали да има социална връзка между тях или със създателите на сайта, по какъв начин да изглежда… всички тези неща зависят от дадената ситуация и целите на сайта и не може да има един и същи калъп за всичко, който да си върви с един и същи етикет. Всичко си има причина
Tags: уеб 2.0